Регина (Радост Даскалова)
374 1425
Mar 13, 2008, 7:44 PM  

Мили мой 

  Poetry » Love
1576 0 20

 

Няма въздух вонящото тъмно подземие.

Плачат влажните зидове нямо.

По ъглите таи се, и хищно е времето,

мърдат плъхове в мръсната слама.

От високия, малък прозорец, луната

ми оглежда безстрастно веригите.

Бяло було, над моите рани, намята

и чете ме - разтворена книга.


Тази нощ ще ми бъде последната. Зная.

Но, безумна от страх, аз не плача.

Утре кладата ще ме запрати в безкрая,

утре ти ще ми бъдеш палачът.


Как те мъчиха само? Душата ми вземаха!

Инквизиторът чупеше кости.

Ти крещя, че съм вещица, с дявола бременна,

и ме сочеше: "Тя е магьосница!"

Аз обичах те толкова много, а ти

и от мен, и от нас се отрече.

Предаде ли те твоят любим, най боли

и се срутваш надолу, посечен.


Ще живееш. А мен ще ме водят на кладата.

Ще беснее тълпата стоглава,

ще ме мери, ще плюе, ще крещи безпощадно:

"Изгорете я! Смърт! Тя е Дяволът!"

После - ясно. Ще лумна, на факел, нагоре,

а плътта ми ще стане на дим.

Ще се пръсна далече, на пепел, в простора -

ще съм вятър, едва доловим.


Мили мой, ти оставаш, поне, да живееш!

Но ще бъдеш ли жив за пред Бога?

Че преди, до прашинката, да ме отвее,

 аз износвах те в свойта утроба.


Радост Даскалова

 

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??