Мило детенце на мама,
гордостта ми най-голяма.
Пееш, танцуваш, уроци,
после гаджето те нарочи.
Не остава време за мама
да те гушне, да ти се нарадва.
Вкъщи прибираш се вечер,
хапнеш и... лягаш си вече.
Сутрин часовникът звънне,
мама е много далече.
Само телефонът ни свързва,
към нашата любов ни обвързва.
©
© Силвия Димитрова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
