Мило детенце на мама,
гордостта ми най-голяма.
Пееш, танцуваш, уроци,
после гаджето те нарочи.
Не остава време за мама
да те гушне, да ти се нарадва.
Вкъщи прибираш се вечер,
хапнеш и... лягаш си вече.
Сутрин часовникът звънне,
мама е много далече.
Само телефонът ни свързва,
към нашата любов ни обвързва.
©
© Силвия Димитрова All rights reserved.