Милостиня
Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.
Естествено, при толкова разкош
и разточителство, които проявявах,
със глътките поглъщах и бълвоч,
а хлябът бе омесен с много плява.
И ей ме на! Набързо помъдрях!
Набързо ожаднях и, прегладняла,
прекрачвам чужди праг и със торба
дошла съм милостиня да ми даваш.
Не смея да помоля за Любов.
Достатъчно прахосах на рулетка!
Ами Мечти? Достатъчно мечтах!
Разбрах, че който иска, няма пречки!
Сега отново моля за трохи,
не Зрелост, само че, а Неразумност.
И за сълзи. И мъничко звезди.
И малко Нежност можеш да ми туриш.
Нахално ли е, ако при това
поискам само още малко Младост?
А да обичаш моята Душа?
Достатъчно ще е да ме зарадваш.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Според мен е много добре структурирано. Вникнах във всеки ред и изцяло усетих емоцията. Благодаря ти.
-
Поздрав!
-
Овладяването на емоцията е началото на края ѝ.
Харесах!!! -
прекалено
разхвърляно, хаотично
ми дойде
нещо което е неприсъщо за твоите стихове
неовладяната емоция, мисля, е попрецакала текста -
Сега отново моля за трохи,
не Зрелост, само че, а Неразумност.
И за сълзи. И мъничко звезди.
И малко Нежност можеш да ми туриш.
ах...Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
