Jul 13, 2007, 12:42 PM

Мина през мен

  Poetry
914 0 1
Мина през мен като хала
и разкъса моята душа,
но днес тя отново е цяла,
закърпих я с конец и игла.
Мина през мен като буря
и гръм в сърцето ми удари,
огнени искри с ръка разпръсна
и още боли, и още ми пари.
Мина през мен като вятър,
разпиля изсъхнали листа,
килим от тях направи
и покри ме златиста тъга.
Мина през мен като облак,
смрачи се и дъжд заваля,
капките събраха се в едно
и потече буйна река.
Мина през мен като лавина,
надолу бясно ме повлече,
но сърцето ми към теб изстина -
аз съм друга, различна вече.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....