Не сме онез деца, които бяхме ний преди,
защото просто времето не чака, а лети.
И веселият смях го няма, останаха ни
само бледите усмивки, запечатани
от старо време по лицата, набраздени
с бръчки.
За сълзи вече няма сила, да плачем
за нашите несгоди - малки и големи,
а само свъсени, ужасни физиономии.
Ех, искам времето обратно, но само
и единствено страхувам се, че ще
направя още много грешки и всичко
ще е... с единица по-различно.
© Елица Илиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
