Не сме онез деца, които бяхме ний преди,
защото просто времето не чака, а лети.
И веселият смях го няма, останаха ни
само бледите усмивки, запечатани
от старо време по лицата, набраздени
с бръчки.
За сълзи вече няма сила, да плачем
за нашите несгоди - малки и големи,
а само свъсени, ужасни физиономии.
Ех, искам времето обратно, но само
и единствено страхувам се, че ще
направя още много грешки и всичко
ще е... с единица по-различно.
© Елица Илиева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
