Минало
Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.
Бяхме щастливи много отдавна,
Бяхме изпълнени с любов и мечти.
Ала сега сме си неистово чужди,
Изпълнени с злоба и силно боли.
Искам да помня само мечтите,
Ала си спомням страха и плача.
Искам да имам гума, с която
Да изтрия всичките лоши неща.
Бих нарисувала нещо красиво,
Бих пренаписала нашия край.
Бих го превърнала от мрачно и сиво
В малък и топъл, истински Рай.
Ала уви, няма такава,
Гума, с която се трият съдби.
Всеки ще помни и всеки ще страда,
И ако може сам ще прости.
А аз не прощавам, макар да желая,
Искам, но раната още кърви.
Искам, но още истински страдам,
Тръгвам си тихо, тръгни си и ти...
© Роси All rights reserved.
