15.10.2017 г., 15:31 ч.

Минало 

  Поезия » Любовна, Друга
621 1 2

Вече не искам, но те сънувам,
Дълго ще помня тези очи.
Дълго със въглен ще те рисувам,
Макар да бледнеят твоите черти.

Бяхме щастливи много отдавна,
Бяхме изпълнени с любов и мечти.
Ала сега сме си неистово чужди,
Изпълнени с злоба и силно боли.

Искам да помня само мечтите,
Ала си спомням страха и плача.
Искам да имам гума, с която
Да изтрия всичките лоши неща.

Бих нарисувала нещо красиво,
Бих пренаписала нашия край.
Бих го превърнала от мрачно и сиво
В малък и топъл, истински Рай.

Ала уви, няма такава,
Гума, с която се трият съдби.
Всеки ще помни и всеки ще страда,
И ако може сам ще прости.

А аз не прощавам, макар да желая,
Искам, но раната още кърви.
Искам, но още истински страдам,
Тръгвам си тихо, тръгни си и ти...

 

© Роси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, не си тръгвай. Има такава гума. Повярвай!
    Поздрави!
  • Много хубаво, изстрадано....
Предложения
: ??:??