Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри.
Пълните кутии със тайни..
и разиграванията безкрайни!

Сама ме остави ти казах.
Този път за изненада.
Вслуша се в мен.

Послуша и си тръгна.
Нито за миг не се повърна.
Да ми кажеш "ще стоя"
Замина и така.
Остави ме завинаги сама.

Когато казах "трябваш ми... ела"
Тогава ти не се обърна.
На мига си тръгна.


След време...
Ти се появи.
Реши, че ме обичаш.
И заяви: Любима моя, остани.
Тогава аз питах "Кой беше ти"?
Рушителят на моите мечти?
Запази красиви думи и дела.
Ти отдавна си загубена игра.