Минало и настояще
Нещо ново след раздяла толкоз тежка,
нещо свежо след мрачната болежка.
Нещо старо след годините на радост,
нещо гнило след загубената младост.
Тъй съществуваме за кратко,
тъй се радваме на шепа-малко,
тъй отминават миг и вечност,
тъй бавно бяга нашата човечност.
Така постепенно губим желание в нази,
но любовта е, която ни крепи и пази.
Закрита от ненавист, агресия и злоба,
изчезнала в мръщене, скандали и тревога.
Думите изтичат като дъждовни капки,
уви, събират се в дебели папки,
ала обичта не можеш във архив да сложиш,
напред продължаваш - без да се тревожиш.
Минало, желание и повече амбиция
ни връщат към старата традиция:
Човекът става, после пада,
в това е нашата наслада!
нещо свежо след мрачната болежка.
Нещо старо след годините на радост,
нещо гнило след загубената младост.
Тъй съществуваме за кратко,
тъй се радваме на шепа-малко,
тъй отминават миг и вечност,
тъй бавно бяга нашата човечност.
Така постепенно губим желание в нази,
но любовта е, която ни крепи и пази.
Закрита от ненавист, агресия и злоба,
изчезнала в мръщене, скандали и тревога.
Думите изтичат като дъждовни капки,
уви, събират се в дебели папки,
ала обичта не можеш във архив да сложиш,
напред продължаваш - без да се тревожиш.
Минало, желание и повече амбиция
ни връщат към старата традиция:
Човекът става, после пада,
в това е нашата наслада!
© Георги Бъчваров All rights reserved.
