Минало си ти за мен -
минало свършено
и поемите за теб
остават недовършени.
Белият лист
пожълтява от времето.
И всички мечти
убих преждевременно.
Минало е любовта за мен -
минало свършено,
като сокол съм аз ранен
с крило прекършено,
политащ към бездната,
към копнежната смърт на безтебие,
ето ме, умирам с надеждата
и настъпва безвремие.
Минало съм аз за теб -
минало свършено.
Спомняй си за мен
и песента ми недовършена.
© Богдана Маринова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
