А времето на твоите мечти,
разпръснати на края на света,
изтича бавно между пръстите,
зовящи твърде плахо любовта.
Душата ти отдавна не боли,
мамена с химери и лъжи
и само споменът все още тлее
и смъди в очите ти. Върви…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up