Миниатюри за настъпващата есен
Небесата повличат
със себе си
мрачно, парливо ухание
и адски тъмно е.
Сърбеж от суха завист
разлага го и
съска в душата му -
о, Слънцето забрави нас
и сякаш пропаст
беше времето,
в което учехме се
да обичаме...
...
Есенни скитници
са нозете му
и се провират
(обичането - май
можех го)
измежду лъчите
на заника.
Той бяга,
но с мен е сърцето му
(О, по-добре...
да ме мразеше!)
Него страх го е,
че превръща морето
нашите истини
в ято разперени...
спомени.
...
Небесата проливат молитви за себе си
и ние в молитвата, тайно,
почти до невидимост,
сляхме по нещо от себе си,
и в своето нищо... в своето себе си
се изгубихме... предсказуемост.
Небето молебена слушаше...
...
Насън аз пиша стихове,
прегръщам непознатите
по пътя, който ни разделяше,
чувствам болката на другите,
а се събуждам в собствена
константно-щастлива илюзия.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благдаря на всички сърдечно и много съжалявам,че не успях да дойда!
-
Ето го мойто момиче.
Прегръщам те,мила.
Твоите усещания като че са откраднати от мойта безмълвност! -
Много интересен стил на писане имаш!
Трябваше да дойдеш на срещата, Мира!
-
Докато го четох преживях един сън.
-
Чудесна си, Мирослава!!!
Поздрави!!! -
Браво!Май не съм те чела досега.Останах приятно изненадана.Имаш талант и пишеш много добре.Поздравления и 7 от мен.
-
Прекрасни са тези миниатюри,есента ни целува по косите , идва. Замисли ме за есента, Мирослава.С обич.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Обичането го можеш.. Не по-малко от писането..