Мир
Мир
С черни облаци е пълно небето.
Черна сянка по земята пълзи.
Страшна буря се вие в морето.
Отвред капят тъжни сълзи.
Гняв се спуска над земята.
Бавно се пълни морето със кръв.
Вият вълци нейде в гората.
Всеки днес е жаден за мъст.
С малка оцапана рокля
насред пътя момиче ридай.
Чува се нейният вопъл,
смесен със целия плач.
Във ръцете й малка играчка,
по обувките прашни следи.
Развалените плитки в косата.
На ръката й рана кърви.
Всеки тича, отминава
този малък ангел.
Бърза, за да се спасява
и не вижда сякаш.
Уморено на земята пада.
Гасне тихата душа.
От устата й последна дума: "Мир!"...
И в очите й Смъртта...
На ръката й рана кърви.
Развалените плитки в косата.
По обувките прашни следи.
във ръцете й малка играчка.
И смилил се над нея Всевишния
и прибира във своето царство.
И на мястото на момичето
оставя той цвете прекрасно.
В миг изчезва тъмнината.
Вред цветя поникват.
Път пробива светлината.
Всеки в радост вика.
С бели облаци е пълно небето.
Светла сянка по земята пълзи.
А отгоре усмихнато гледа детето
и радостно извиква:"Мир!"
© Люляк All rights reserved.
