Аз съм океан от нерви.
В мен се разразяват бури
и вълни от гняв и ревност
ме заливат и в съня ми.
Аз съм слънчев лъч далечен -
ледени стени стопявам -
топля, галя и копнея,
но понякога изгарям.
И оазис съм в пустиня мрачна -
спасение за всеки жаден,
но към мене всяка нова крачка
разкрива, че мираж била съм.
© Галина Матева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
