Мираж
Лежа в болничната стая
и мисля си къде сгреших,
та озовах се тук накрая,
да пиша тоя жалък стих.
Мечтаех за море и слънце,
да гледам бурните вълни,
и пясъчинки като зрънце
да лепнат в мокрите коси.
Да бродя из гори зелени,
изкачвам върхове високи.
С крака до болка уморени
да скитам волно без посоки.
Да седна вечер под асмата,
последен лъч кога проблясва,
със бира ледена в ръката
да гледам как деня угасва.
Вратата бавно се отвори,
миража бързо се стопи.
А аз съм в болничната стая
отвсякъде край мен стени.
© Мом All rights reserved.
