Jun 23, 2009, 8:19 PM

Мирис на кафе

  Poetry
1K 0 10

МИРИС НА КАФЕ

 

Когато във съня ти се прокрадне
богатият, невидим аромат –
със него вече аз ще съм откраднал
частица от потайния ти свят…

И в твоя сън – ще бъда част от тебе
преди да си отворила очи.
Със този аромат ще те обсебя…
А утринният здрач ще замълчи...

И ще те гледам - вперил в тебе поглед -
тъй кротка в обладалия те сън,
докато утрото нощта не погне
и слънцето не се покаже вън....

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...