May 29, 2012, 10:31 AM

Мисли

  Poetry » Love
923 0 0

Лежа на плажа с крака в морето и в горещината смачквам пясъка с юмруци.
Kакто някога във влака с ръка извън прозореца разбивах въздуха на буци.
Обичам те! Обичам те, но искам да ме хвърлиш във водата както балерина!
Помниш ли, онази нощ ми каза, че в кожата ми сякаш има нишки от коприна.
А ти ме питаш, поезия ли е, когато няма рима, и какво за мен е любовта.
Без рими също е красиво, мили, тъй както те обичам в съня си през нощта.

Понякога мечтая да видиш красотата, която виждам аз в света около нас,
златата в небесата, диамантите в цветята, да чуеш морския и горски глас.
Обичам те, обичам те. Когато те видях, се влюбих както никога преди, знаеш ли?
Хареса ли ти да копнея за целувка, видя ли го в очите ми? Видял си го, нали?
Лежа на плажа и заключвам гласовете, за да чуя вятъра как плува във морето.
Рисува ни вълнуващи картини, виждал ли си как танцува и със житото в полето.

А ний сме глупави, каквито никога, май никога не осъзнаваме, че сме били... 
Бъди такъв, бъди такава, крещи, мълчи, сякаш еднаквостта ще ни задоволи.
Имаш красота в лицето си, която ме пленява, а слънцето те прави да блестиш.
Обичам те, обичам те... Прегръщаш ме и казваш "не спирам, докато не закрещиш".
Но можеш да си още по-красив... ако в природата намериш свободата, усети я!
Ако почувстваш крехката хармония, в която се опитвам да живея, докосни я!
В моя свят съм винаги сама, а тъгата ще я има до безкрая, мили... Прегърни я!

Понякога намирам малки песъчинки с формата на миди. Тъгата не крещи, любими...
Слънцето те кара да сълзиш и краде сълзите ти. Спокойно, всички сме раними...
Толкова сме малки още, сигурно сме много жалки... Дали е близо истината вече?
Дали научих нещо истински значимо? Нещо ми подсказва, че сме все така далече.
Валят мечтите ни в забавен каданс, объркваме се често днес кое е важното,
да делим спокойно нежни дни докрай или да сме побъркани и луди в настоящето.

Хей, написах ти куплет!  Видях как думите притичаха набързо през ушите ти.
Мда, Обичам те! Тъгата ми си има стая във сърцето ми, не, не си виновен ти.
А всъщност съм щастлива често, искам да намериш мида в песъчинките за мен!
Обичам те, обичам те, обичам те! Нека да открием себе си и с поглед oбезумен
да стъпим върху всеки миг наслада от деня и от нощта, ще бъдем повече от себе си,
"Не спирай, докато не закрещя!", покажи ми как работи твоят свят, покажи ми себе си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лора All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...