Мисли
Поех си дъх
и се гмурнах в дълбокото черно на очите ти...
Разтворих се в тях
и прегърнах безкрайния трепет на дните,
в които те търсих...
... и мечтаех да срещна дъгата на чувствата ти,
но намерих дъжда,
който беше отмил и пречистил душата ти.
Поех си дъх
и полетях като ангел до звездите...
Улових си от тях,
за да сложа в самотното черно на нощите,
където боли...
дори луната се скри от сълзите
и пак дъжд заваля,
и напои на мечтите браздите.
Поех си дъх..
© Паула Петрова All rights reserved.
