Мисли
Прибирам се във тъмната си къща -
след мен нахлува тягостна тъма.
Тъга и страх душата ми обгръщат
и ме души жестока самота.
Щом легна си - леглото е студено,
стоя така с отворени очи,
а мислите ми са далеч от мене -
далеч, далеч където си и ти.
А там страхът и радостта се борят -
дали и ти във този час не спиш?
И мислите едва ли ще отворят,
врата към пътя, който ти вървиш.
Дали и твойте мисли са далече
и във съня си виждаш моя лик
или на самота съм аз обречен,
а ти щастлива с друг ме замени.
И спомням тези дни благословени -
как твоя смях огласяше нощта,
как после заразяваше и мене
и сякаш вред блестеше светлина.
Ах, как желая пак да те прегърна!
И пак да видя в твоите очи,
това, което към живот ме върна -
на любовта искрата как блести!
© Станимир Власакиев All rights reserved.
