May 21, 2008, 11:34 PM

Мисли в зелено

  Poetry » Other
1.1K 0 2
Бледо зеленият дъх на пролетния ден
твойто изписано лице всред всичките листа
като картина от мечти изваяно
и реещите ти се сънени очи
срещат мойто плахо отчаяние...

Дъбоко в мислите ми и страх се гуши
сивите стени на света яростно я стягат
и от душата ми ледените ветрове излизат
пъстрите листа от клоните събарят
и на лицето твое тъга рисуват...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Снежана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...