Мисли за любовта след един филм
Мисли за любовта, след един филм
Видях Каренина и Вронски,
изпълнени до край с любов,
и чувствата им в дози конски,
а и трагичния ù послеслов!
Туй бе една любов голяма,
тя с блясъка ги заслепи...
Трагедия, която стана,
и просто как се изроди!
Докато нямаха проблеми
и бяха само в своя свят,
цъфтяха като хризантеми,
и всичко покрай тях бе цвят!
Но щом се вкопчиха в живота -
красивата любов умря,
Те стъпиха на ледохода,
и огънят им изгоря!
Човек щом с Делника се смеси
и грижите го закълват
затъва в свойте интереси,
и рязко сменя своя път!
28.12.2012 г. София
© Христо Славов All rights reserved.
И въпреки цялата трагедия и раздялата описана в последните стихове за мен нито историята им, нито любовта са приключили и точно там е иронията...
