Мисли за мен, като за огън жив,
разпалил див пожар в кръвта ти,
като за призрачно видение,
докоснало те нежно с Любовта си.
Мисли за мен като за бряг жадуван,
достигнат след години плуване,
като за цвете, омайно и красиво,
което си намерил сред пустинята.
Мисли за мен като за извор бистър,
появил се чудодейно в сушата.
Мисли за мен като за музика,
с която пеят душевните ти струни,
като за ангелски небесен полъх -
нежен Благослов и слънчево Разпятие!
© Валентина Иванова All rights reserved.