Мислите ми бързат все към тебе,
но се спират пред закрити двери,
пред очите ти безкрайно натъжени,
пред душата ти тъй силно наранена...
Отвори душата си за мен, любими,
аз във нея ще пристъпя бавно,
с много нежност аз ще я погаля,
с много обич в нея ще се сгуша...
Радостно тогаз ще заблестят очите,
устните с усмивка пък ще ме целунат,
и ще спре за миг от щастие дъхът ти,
после с много обич ти ще ме прегърнеш... ...