Мисъл
Във ъгъла на стаята седя
и ме разсейва само тишината,
със лист и молив във ръка,
с мечта пленена от зората.
Замислена за хората и мен,
и твоя образ в моя свят,
за радостта от бъдния ми ден
и нежното в горчивия ни Ад.
На пода в ъгъла стоя си
и си припомням всеки жест,
със който ме въвлече във съня си
и стана на живота ми сюжет..
Сега разбирам - прав си бил:
човек живее вечно сам,
каквото сам е съградил,
пред него и светът е ням.
За всеки и за никой се копнее,
накрая винаги боли,
най-трудно се живее
със Всеки и със себе си, помни!
..................................................
Аз знам - вълкът не вие за утеха,
той търси своя божи храм,
бавно и унесено, полека,
вълкът е силен даже сам...
И като вълк с живота ти се бориш,
печелиш, после губиш изведнъж,
и раните по тялото броиш
нима това е смисълът да бъдеш мъж...
И тази вечер наближава,
и залезът по-нежен пепелù,
а раната дълбока си остава,
от загубата винаги боли...
© Може би закъсняла All rights reserved.
