Насред жълтото нежно платно
оранжеви лъчи битието разсичат
там те се сливат ведно
и на обич един друг се вричат.
Вперени тъмните тъжни очи
злостно от мрака протичат
нехаещи човешки съдби
след светлината свирепо тичат.
Сетне протягат ръцете си
изтощените черни стрехи
рисувайки нощем крилете си
разперени сред прашни лехи.
Сенките танцуват в синята нощ
почукват по поважа учтиво,
разливат се по твърдата площ
и изчезват в сумрака горчиво.
© Мария Коцева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
