Насред жълтото нежно платно 

оранжеви лъчи битието разсичат 

там те се сливат ведно 

и на обич един друг се вричат. 

Вперени тъмните тъжни очи 

злостно от мрака протичат 

нехаещи човешки съдби 

след светлината свирепо тичат.  

Сетне протягат ръцете си

изтощените черни стрехи 

рисувайки нощем крилете си

разперени сред прашни лехи. 

Сенките танцуват в синята нощ 

почукват по поважа учтиво, 

разливат се по твърдата площ

и изчезват в сумрака горчиво.