Aug 31, 2004, 4:34 PM

Млади години

Poetry

1.3K 0 1

Минава времето безспирно
живота бавно си тече,
отлетяха и младежките години
от онзи свят на учители, учебници, дъски.

Ние бяхме ученици
с разпуснати, дълги коси
по обич имахме шестици
а по математика едва по три.

Искахме ние да завършим,
сякаш времето нас ще пощади
от караници, дрязги и беди
никои нямаше да ни спаси.

Днес отново се събираме нашият випуск,
и се срещаме с побелели от времето коси
спомняме си младите години
и се връщаме към миналите дни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иван (Иван Бояджиев)

Невероятно е, но ми се струва че съм чел някаде част от него
по точно:
по обич имахме шестици
а по математика едва по три.
но разбира се може да греша. Но въпреки това заслужаваш 6.

2004-09-13T10:55:11+03:00

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0