На внучката ми, Аделина
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш
и чрез внучката ми пак живееш.
Младост моя, слънце засияло,
как душата тъжна си огряло.
Смееш се на внучката в очите
и разсипваш злато във косите.
Младост моя, ти при мен се върна!
Скъпа моя, дай да те прегърна!
Ти блестиш в лицето засияло
на девойче – цвете разцъфтяло.
© Генка Богданова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
