Младост моя
На внучката ми, Аделина
Младост моя, лястовице бяла,
страдах, че далеч си отлетяла,
но отново чувам те да пееш
и чрез внучката ми пак живееш.
Младост моя, слънце засияло,
как душата тъжна си огряло.
Смееш се на внучката в очите
и разсипваш злато във косите.
Младост моя, ти при мен се върна!
Скъпа моя, дай да те прегърна!
Ти блестиш в лицето засияло
на девойче – цвете разцъфтяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Богданова Всички права запазени
