Много бръмбари, бе, мили, в твоята глава!
Хей, помагайте бе, хора,
че ще си отида зян!
Както няма луд умора,
тъй от ревност съм пиян!
В мозъка ми бърка, чопли,
денонощно ме яде.
Кой с утеха ще ме стопли,
мир на мене ще даде?
Все жената подозирам,
все поставям й капан.
После люто се нервирам-
смятам, че съм изигран.
Казах й веднъж: "Оттука
тръгвам сам за Исперих!"
В късна доба по олука
като котка се качùх.
Той пък взе, че се откачи
и се буторясах там.
Пак глупак излязох, значи...
Чак от мен ме хвана срам!...
Иде ли на магазина
хляб да купи и ориз,
със бинокъл от комина
дебна като снайперист.
Крия се из храсталака
след работния й ден.
Кой, къде, защо я чака -
тоз въпрос изяжда мен.
Що не вземе автобуса,
ами качва се в кола?...
Че не иска да я друса -
отговор ли е това?
Вечер с лупа я преглеждам
има ли по нея знак.
Всяко кътче аз оглеждам -
утре е на преглед пак!
През нощта слухтя напразно,
за да чуя имена.
Извън глупостите разни,
в нея няма пак вина!
А пък моята се хили
и ме дразни с тез слова:
"Много бръмбари, бе, мили,
щъкат в твоята глава!...“
Все я дебна, все залягам
и във вкъщи няма мир!..
Ако шансът ми помага,
ще я хвана най-подир!...
© Роберт All rights reserved.
