Dec 16, 2025, 5:45 PM

Мое е!

  Poetry » Love
77 1 1

Приличаше ми на сън,

приличаше ми на щастие,

на първата песен навън...

Каквото видях в тебе - мое е!

 

Поисках да бъдеш до мен,

поисках да съм във сърцето ти,

в душата ми стана рефрен...

Каквото видях в тебе - мое е!

 

Протегна към мене ръце,

изглежда отвори душата си

и своето мъжко сърце...

Каквото видя в мене - твое е!

 

Отстъпи вселени назад,

отблъсна ме, после затвори се!

Уплаши се, но не бях аз...

Каквото видя в мене - твое е!

...

 

Не спират да търсят очите ми

това на което откликнаха.

Каквото видях в тебе - мое е!

Мен демоните ти ме обикнаха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ива Милорадова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Много смислен, дълбок и силен стих! Някога може би е било друго и само жените предимно са били по-наранените. И раните им са определяли и бъдещето им. Или.. може би тогава.. някога, мъжете са били по-мъже и са изгаряли раните си с огън, до живо месо. Сами. И никой не е разбирал това.. камо ли жената, която обичат. Не казвам, че така е правилно и трябва да бъде, но.. сякаш сега в наши дни мъжете плачат с женски сълзи повече от жените-и буквално и в преносен смисъл. Поздрави, наистина харесах!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...