Мое кътче на безкрайна светлина...
Мое кътче на безкрайна светлина...
В една яхта от стихове ще пътувам към непознатото...
но и към значимото...към красивите неща
и простото на естествеността,
там където стигна до сърцето ми и влезе...
просто ето така без никакво предупреждение...
Там където ти ме чакаше във мислите си и мечтите...
там където съм вече, пишеща любовни писма...
във твоите вени от море, във делата от чисто чувство...
на нежност, на обич, на страст, на сладост...
на всичко, на целият този живот, който тя ни е подготвила...
на вдъхновението, което ти ми даваш...
и в затишие и в буря, и в огън и във вода...
Във това безкрайно море от чувства...между
песните на големите вълни... - силни, тайни,
показани на света..., които ми удавят мисълта,
но спасяват и приютяват душата ми
в тази яхта, в това кътче светлина...
когато покрива ми се срути отдолу...
и във своите обятия на топлина...
и красота сълзите превръща в радост...
Там надълбоко в необятното морето,
там нависоко при зелените планини...,
там по средата между небесата...
откритието на надеждата...
намирането на загубените мечти...
и сбъдването им, мечтани отново и отново...
Обич моя, вик мой, тишина моя, песен моя...
спасението ми, прераждането ми...
вечното ми начало от живи безкрайности...
даване на всичко това и на повече...
удави ме във извор от щастие неописуемо
във смисъла на едно неизбежно
и несломимо доверие и свобода...
© Лили Вълчева All rights reserved.
