Мое свидно детство
с колене разбити,
с викове и песни,
с вятър във косите;
с две очи лукави,
с вкус на сладки круши,
с вечери красиви,
с аромат на ружи;
във гора зелена,
с жълти минзухари,
с цялата дружина
весели другари;
в старата ни къща
дето се руши,
баба пак се мръщи,
дядо още пуши.
Ето, тичам боса-
мога да го стигна!
Мое свидно детство,
искам да те има!
© Ирена Иванова All rights reserved.