Мое свидно детство
с колене разбити,
с викове и песни,
с вятър във косите;
с две очи лукави,
с вкус на сладки круши,
с вечери красиви,
с аромат на ружи;
във гора зелена,
с жълти минзухари,
с цялата дружина
весели другари;
в старата ни къща
дето се руши,
баба пак се мръщи,
дядо още пуши.
Ето, тичам боса-
мога да го стигна!
Мое свидно детство,
искам да те има!
© Ирена Иванова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
