Денят е горещ, толкова топло навън е сега,

че лятото, сякаш с въглен история пише.

Побутва ме вятърът, пристигнал с полъх на свежи листа,

да чуя как идва моето лятно момиче.

Заслушах се и чух стъпки любими, каква изненада!

От там, където пролетта бе раснало кокиче.

Приближи се до мен, а очите ѝ носят прохлада,

и сянка сърцето на моето лятно момиче.

Дори слънчогледът неволно към нас се обърна,

а се бе заговорил с на жицата пеещо птиче.

И не си тръгна слънцето преди да прегърна

моето толкова хубаво лятно момиче.

Явор Перфанов©

27.07.2021 г.

Г. Оряховица