Sep 25, 2008, 8:11 AM

Моето слънце

Poetry » Love

819 0 6

Ти слънцето си, аз пък синевата.
Ти - камъка, а аз пък съм водата.
Със силата си искам да те вая.
Ти птица си във полет, във простора,
а аз пък вятъра - в море от... хора.

Ти бурното море си, аз пък съм вълната.
Ти - остров тих, а аз настъпвам със прибоя.
Ти Рая си за мен, и дявола, и... Ада.
А аз - жаравата, която още тлее...
С надеждата, че още ще те паля.

... И сълза в окото, която не умира.
Как искам да съм само твоя!
Но ти си Слънцето, а аз - Луната.
Защото вечно търсят се по небосклона,
и все не могат те да се догонят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

malaiskatigrica (Ивалина Трайкова)

Браво! Можеш! Умееш! А това ме радва!

2008-09-25T16:27:18+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

слънце и синева...приказно...много хубаво...с обич.

2008-09-25T12:46:22+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Дано се догонят слънцето и луната!Прегръщам те!

2008-09-25T12:44:10+03:00
Aneta_kz (Анета)

,,... И сълза в окото, която не умира.
Как искам да съм само твоя!''

Ще бъде, Нелка!

2008-09-25T10:50:12+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Ей, Нели, понякога е по-важно искането! То върти Вселената! Зем.

2008-09-25T09:05:20+03:00