Моето сърце
Здравей, сърце, туптиш ли в мене още?
Оставих ли ти сили за това,
след всичките безумни, страстни нощи,
след дни, изпълнени с неискрени слова.
Раздавах те, дори не се замислях,
какво ти причинявам , как боли,
а после с оправдания измислени
залъгвах те и молех те – мълчи!
Без жал разкъсвах те на хиляди парчета,
не исках и не можех да се спра,
обърнах гръб на онова, което
ти даваше частици топлина.
Сега, когато нощите умряха,
а дните се превърнаха във прах,
останахме сами със тебе в мрака –
тогава лудостта си осъзнах.
Кажи, сърце, прощаваш ли ми всичко?
Не ме предавай, моля те, тупти...
С последната останала искрица
живот отново в мене запали...
© Люба Георева All rights reserved.
))))))))))))))))))))
