Моето училище
"Има ли старо училище?" - питаш!?
На възраст човешка или възрастта му прилича!?
Учиш, порастваш. После отлиташ!
Дали то също расте, помъдрява, обича?!?
Щом всяка година младостта го зарежда,
не е ли то жизнено, силно и вечно?
Ден подир ден в него зрее надежда
за вярна посока, доброта и човечност!
Старо ли? Има училище с история!!!
В което са безчет имената и успехите!
Щом си сред неговата аудитория,
ще си посрещан по ума, а не по дрехите!!!
Достолепна е възрастта му!
Историята е дълга и интересна!
За него се знаят и легенди, и епиграми,
помнят се събития и личности известни!!!
Ако то има място в сърцето ти,
и си го спомняш не само на празник,
ще го има дори сред хилядолетие!
Да питаш за възрастта му - не е ли напразно?!?
© Ирена Цветанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво стихо, браво!
-
Хареса ми, защото темата е различна, а и добре е написано. Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
