Защо ли съм сама?
Защо ли мъката без край
е пак пред моята врата?
Аз зная - трябва да вървя,
без оглед свойта самота...
Усмивка смела трябва да даря
на по-слабите от мен в света!
Не бива аз да се предавам,
не бива ни за миг да се поддавам
пред тежката съдба!
Дори и винаги да съм сама,
куражът нужно е да задържа!
Аз зная - мога да помагам!
Аз зная - мога и светът да променя!
© Катя Вълчева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
