Мога
Мога и без да ми нареждат,
мога мислите си сама да подредя!
Мога без хората живота ми отново да подреждат,
мога спомените болни сама да изгоря!
Мога сама да опитвам отново и отново,
когато нещо трудно става!
И когато нещо разруши се, ще градя наново,
то все по-силно в сърцето ми ще става!
Мога без толкова неща и ще успея,
мога без всичко,но без тебе не...
Мога напук на всичко да се смея!
Но без теб и гордостта ми ще умре!
Мога да се правя, че е лесно.
И далеч да си, уж не ме вреди!
Мога да направя всичко да изглежда толкова чудесно
и да съм усмихната, както бях преди!
Мога дори себе си до край аз да залъгвам,
може гордостта ми без болка да умре!
Но след всичко пак към теб аз тръгвам,
любовта остава, докато сърцето спре!
© Миряна Венелинова All rights reserved.
