Да умирам мога
Винаги когато ме убият
Винаги когато с мръсотия
Ме залеят
Да умирам в тревога
Мога...
И да се родя отново
Като мъдро слово
Като ласка от перо
Не е нужно мъжество
Колко пъти ме убият
Толкова ще се родя
Знам ще ме измият
Има толкова вода
Има пръст и правим кал
Мажем се без жал
Колко пъти да умра
Толкова ще се родя
© Любомир Деничин All rights reserved.
блазе ти, за силата на духа!
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
