Мога, или не мога
Мога да пиша и нежно,
сетивата да галя с перце,
да докосна и ум, и сърце,
и да храня душите с надежда.
С вятър от рими да нижа
стихчета с розов пълнеж,
на които с усмивка да спреш,
чувайки как поезията диша.
Мога да пиша и даже
понякога и това ми се случва,
но после вдъхновението хуква,
към реала жесток, подъл, страшен...
***
Мога ли само красивото
да въплатявам във стихове?
Няма как! Вдъхновява ме живото,
а в него... е пълно със рифове...
18.03.2025.
© Георги Каменов All rights reserved.
