Мога ли
Мога ли да те обичам?
Можех вчера, мога днес
и утре пак ще те обичам.
Мога да пропусна залеза,
но в изгрева към теб ще тичам,
ще те следвам, ще ти се вричам,
сред звън на смях и сред цветя.
Нова песен ще струи сред ромона,
притихнал в сянката отминала на спомена...
Ти, мой дъх на горски бор - сълза,
ти, моя истина, горчива и една.
Мога ли да си отида?
Можех вчера, мога утре,
може някога, почувствала обида,
да събера душата си, до болка разпиляна,
да се затворя в себе си,
напълно неразбрана,
стаила дъх и с побелели устни.
Може някога, когато и да е,
но днес - днес не ще намеря сили
аз да те напусна.
© Човече All rights reserved.
