Мога ли...

Poetry » Love

1.3K 0 0

Ласка, от луната да откъсна

парче небе, миличка моя!

Звезди няколко, красиви малки.

И лъчи сребърни като божи устни.

Всяка нощ, когато заспиваш през тази ласка,

аз да ти дойда на легло от желания твои,

сянка моя до тебе да лежи - завивка наша,

юрган звезден да бъде на лъчи сребърни,

целувки, целувки, за сърца влюбени.

Да мога...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0