Мога ли?
Очите ми полека ослепяват...
Приучвах ги отдавна на това.
Така е по-спокойно –
да не трябва
да виждат недостойните неща.
Така е по-комфортно на душата -
да си живее в радостен палат,
в химерите си,
в чувството за святост,
далече от боклука на света.
Сега дали слуха да не науча
да се изключва бавно, но с фиинес,
та всеки път, щом писък се получи
отнякъде –
да ме спаси от стрес?
А после
цялата да се покрия
в защити,
да избягам от това,
което е животът
напоследък?
Но мога ли
сама
да се спася?!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
