14.08.2009 г., 16:31 ч.

Мога ли? 

  Поезия » Философска
548 0 9

Очите ми полека ослепяват...

Приучвах ги отдавна на това.

Така е по-спокойно –

да не трябва

да виждат недостойните неща.

Така е по-комфортно на душата -

да си живее в радостен палат,

в химерите си,

в чувството за святост,

далече от боклука на света.

Сега дали слуха да не науча

да се изключва бавно, но с фиинес,

та всеки път, щом писък се получи

отнякъде –

да ме спаси от стрес?

А после

цялата да се покрия

в защити,

да избягам от това,

което е животът

напоследък?

 

Но мога ли

сама

да се спася?!

 

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??