Мога ли да те обичам вечер,
в малката задушна стая,
когато дланите ти милват
нощта изписана от вещици.
Мога ли да се преборя
с хилядите думи на виновните,
с хилядите сенки на Зорниците
и с едното огледало до часовника?
Мога ли да плъзна сива мисъл
до сивото ти спящо слепоочие?
Мога ли да те обичам вечер,
или от утре трябва да започна?
© Стела All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
