Моите молекули

Poetry

967 0 4

Много са ми молекулите,
няма как да са еднакви.
Не съм еднакъв като нулите.
Пъстър съм! Та тъй, накратко...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

temenujka62 (Теменужка Маринова)

Само пъстрия живот си струва! А да си пъстър човек -приказно е!

2007-09-25T10:51:42+03:00
Смиф (Валентин Евстатиев)

РазцъфТЯвам ли тук?
Или тъй ми се струва?

Благодаря ви: d, М, a, N
и другите.

2007-06-01T16:20:28+03:00
Na-aN (Милена)

Шеговито и скромно !!

2007-06-01T14:10:36+03:00
Момичето... (Стеси)

Сладко

2007-06-01T09:49:36+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0