Моите надежди
Таях надежда да порасна
и ето даже остарях.
Тя свърши работа прекрасна
и няма днес към мене грях.
Таях надеждата да уча
и днес съм учен, инженер...
Надявах се и да сполуча -
в нещата да съм пионер.
Таях във себе си надежда
да имам даже собствен дом.
И все така ми се нарежда -
не е нападан той със взлом.
Живях с надежда за децата
да раснат те на своя ред
и да им вдъхна във сърцата
от моя бащински завет.
Надявах се и да премина
промяната след двайсти век.
Запазих се във буря синя
и си останах чист човек.
Таях надежда пенсионна
и до пенсията се добрах.
Макар, че тя ми е миньонна
с надеждата не се скарàх.
Сега живея със надежда
да бъда жив, да бъда здрав.
И ако всичко се нарежда,
да бъда горд, да бъда прав.
Тая надежда поетична
да спиша най-добрия стих.
И в таз държава хаотична
дори и себе си открих.
Оставам вече със надежда
да се порадвам на света.
Със мене Бог се разпорежда
и некролози не чета.
© Никола Апостолов All rights reserved.
