Помня, през годините ми детски,
как нашите учителки замествах…
И учител-студент – сякаш вчера
в часа аз смутени деца приветствах…
Но май от тях повече смутена,
от рояка с емоции и стреса –
урока ми пръв, в мига напрегнат,
съумях трудничко да овладея…
После, на литературни теми,
с моите ученици беседвахме…
Или, вечно в спор по проблемите
на живота – тъй тичахме с времето…
А пък в посоки все различни, днес,
с възпитаниците ми се срещаме –
къде ли не, заети… Даже и кмет
на града от класа ни е вече…
Те всички – като слънца са, цветни,
сгрява ме топло, успехът на всеки…
За обичта, помощта, от сърце
благодаря на Бог и Света Дева...  .                                                                                                                                                                                                ДораГеорг