Bonelia (Натали)

Мой 🇧🇬

През девет луни недочакана...
За теб повече светя от всякога.
Ти не дишаш, когато
съм бялата
кожа на твойте желания. ...

Bonelia

Poetry

2012-03-16T23:58:08+02:00 861

Стената 🇧🇬

Теб те имаше за малко
в моите очи.
Образите, наслоени
от теб и мен
и мен и теб, ...

Bonelia

Poetry » Other

2011-03-24T13:53:34+02:00 803

Приятелство 🇧🇬

Използваме се взаимно,
за да убиваме грешките си,
за да спечелим своето "утре".
Подтискаме егоизма си,
за да не ни личи ...

Bonelia

Poetry

2011-02-23T09:07:28+02:00 956 5

Намери ме 🇧🇬

Горчива съм
като планински дъжд
и като писък луд
се блъскам във простора.
Като загубено мънисто, ...

Bonelia

Poetry

2010-08-27T21:24:18+03:00 909 1

Лудост 🇧🇬

В лудостта си затварям очи.
Обич, необичана да съм,
с болно сърце ме завари.
Не ме лекувай от незнание
как се обича, как огън се пали. ...

Bonelia

Poetry

2010-08-15T22:23:59+03:00 1.2K 2

Време нулево 🇧🇬

Отмервам време нулево
с един ръждясал, луд часовник.
Не ми е тежко бремето -
три сиви стаи и един любовник.
Не свършва моят ден и не започва. ...

Bonelia

Poetry » Other

2009-12-27T11:20:12+02:00 875 1

Приказка за реката 🇧🇬

Седни до мен, послушай ме за малко.
Ще ти разкажа приказка, която дълго време
премълчавах…
- Една река поискала да е момиче.
Една река помолила се за живот. ...

Bonelia

Poetry » Other

2009-11-05T01:12:31+02:00 2.6K 3

И тиха съм... 🇧🇬

И тиха съм. Така се мразя.
В очите ми се вихрят бури,
а мълча.
Тиха съм. Така не наранявам,
а може би да... ...

Bonelia

Poetry » Love

2009-10-26T02:27:10+02:00 1K 1

Търся те 🇧🇬

Търся те, помогни ми!
Не те намирам в себе си,
където мислех, че ще бъдеш.
Изгубих времето си
в опити да те видя някъде. ...

Bonelia

Poetry » Love

2009-10-16T23:56:23+03:00 912 1

Сезони 🇧🇬

Пилееш ми времето.
На въздишки животът ми отлита
върху есенни листа.
И летни капки
по кожата събирам си, ...

Bonelia

Poetry

2009-10-15T12:41:57+03:00 776 3

Силуети 🇧🇬

Силуетите на двама влюбени
пред мен размиват се, почти изгубени..
Две сенки, трудно доловими,
безкрайно жизнени, безкрайно силни,
гонят се неуморимо в мрака, ...

Bonelia

Poetry

2009-09-30T23:48:30+03:00 756 1

Мастилено 🇧🇬

С омастилени пръсти те докосвам.
Разливам се, по-синя от думите,
изписани под клепачите ми.
По връхчетата им любов танцува,
хартиеното ми сърце се свива и тупти. ...

Bonelia

Poetry

2009-09-28T01:40:16+03:00 796 2

За среща... 🇧🇬

Усмихната на нещо свое,
забързвам се към теб.
Аз тичам, времето е мое.
Не може сякаш нищо да ме спре.
Дъждовна песен нося в шепи. ...

Bonelia

Poetry

2009-09-08T08:07:16+03:00 739 2

Болест 🇧🇬

Усещам се някак болна от ненавист,
ядосана на мрачния свят.
Очите ми сякаш са потъмнели
и стискам безпричинно юмруци.
На кълбо от непознати чувства ...

Bonelia

Poetry » Other

2009-08-30T11:53:46+03:00 818 1

Време 🇧🇬

Мирише ми на часовник.
Странно...
Как мирише часовникът?!
Часовникът мирише
на отлетяло време през есента. ...

Bonelia

Poetry » Other

2009-07-12T17:04:33+03:00 782 5

Носталгично 🇧🇬

Как жарко ме изпива Слънцето.
Лятото ме поглъща на парчета,
горчива.
А как непохабена, жизнена и млада
трябваше да бъда. ...

Bonelia

Poetry » Blank verse

2009-05-28T21:31:18+03:00 782

Сини рози преди зима 🇧🇬

Запалвам пръсти и огънят нестихващ
обвива мислите ми в синя светлина.
Притихнало над парещите свещи,
сърцето ми догаря в пепел на тъга.
На пръстите е някак лесно ...

Bonelia

Poetry » Love

2009-05-09T09:06:26+03:00 809 2

Неродена любов 🇧🇬

Неродена любов тревожи сърцето ми,
по очите ми рисува звезди
и изпълва ме с живот и болка.
Пепелявата ми душа възроди
и ме нарече „своя самодивска жертва". ...

Bonelia

Poetry » Love

2009-04-28T23:25:59+03:00 751

От любов... 🇧🇬

Понякога
знам, че те няма,
но пак разговарям
с твоето мъдро сърце.
И те моля - ...

Bonelia

Poetry » Blank verse

2009-03-12T08:37:55+02:00 885 3

Излишен стих 🇧🇬

Излишен стих
напъхан между страниците.
Излишен стих
за вчера, утре...
И това, което днес не е било. ...

Bonelia

Poetry » Blank verse

2009-02-24T00:41:28+02:00 1.1K 1

Излишно 🇧🇬

Ще спреш ли да ме плачеш някога?
На разказа ми тъжен край
посипа с пепел и отчаяни
се свиха плахите надежди в ъгъла.
Ще спреш ли вече да болиш? ...

Bonelia

Poetry » Love

2009-02-11T23:46:48+02:00 910 2

Стъкла 🇧🇬

В начупени стъкла отглеждам се
и да, така съм по-красива.
Във водни капки се оглеждам
и да, ще стана по-щастлива.
Потъвам в себе си... ...

Bonelia

Poetry » Other

2009-02-03T14:40:27+02:00 791 2

Нямо 🇧🇬

Пострадала...
Ранена тежко...
Не съм!
Залъгвам се!
Усмихвам се! ...

Bonelia

Poetry » Blank verse

2008-11-06T11:59:15+02:00 816 1

Зимата... 🇧🇬

Зимата нахлу в сърцето.
Само снежинките се топяха
по огненото и червило...

Bonelia

Poetry » Other

2008-11-02T14:51:37+02:00 760 1

Да изгубиш времето... 🇧🇬

Да изгубиш времето
е като длан без линии.
Като ноти без петолиние.
А аз съм се свила под листата
и ухая на есен. ...

Bonelia

Poetry

2008-10-15T14:44:53+03:00 1.2K 1

В реалността 🇧🇬

Пълзят по вените ни
думи, неизречени.
Наполовина живеещи,
зомбита, лъжливи, недоспали.
Критични останаха птиците, ...

Bonelia

Poetry » Philosophical

2008-10-14T20:10:21+03:00 838 1

След раздяла 🇧🇬

Когато си тръгвах,
не знаех,
че не е начало краят!
Сега и мен, и теб ни боли,
ти си безразличен, ...

Bonelia

Poetry » Love

2008-10-07T23:34:38+03:00 1.1K 1 3

Измислица 🇧🇬

Всяка сутрин
идваш и оставаш
за малко.
Свиваш сърцето ми до болка,
после го разпръскваш ...

Bonelia

Poetry

2008-10-05T13:27:58+03:00 1.3K 5

Болно ми е 🇧🇬

Болно ми е, че е празно.
Улиците не крещят
и ми е болно, че е тихо.
Болно ми е, че времето е много,
а хората не го запълват ...

Bonelia

Poetry

2008-10-03T21:47:13+03:00 1.1K 4

Решително... 🇧🇬

Потушила огъня в сърцето си
и ледовете на страха обгърнала в преструвки,
превръщам бъдещето в минало,
свила в шепите си хиляди целувки...

Bonelia

Poetry

2008-10-02T07:14:17+03:00 832 1

Грешно влюбена 🇧🇬

Върху цигарата му имаше следи от червило. Той неволно сключи пръстите си и погледна встрани към съседната маса. Срещу него стоеше притежателката на червилото от цигарата. По изражението й личеше, че тръпне в очакване. Може би беше готова да забрави всичките му грешки и да сложи едно ново, по-добро н ...

Bonelia

Prose » Short stories

2008-10-01T12:15:42+03:00 1.6K 2

Един ден ще почукаш 🇧🇬

Един ден ще почукаш!
Казвали ли са ти, че мечтите са преходни и все някога стават реалност?!
Аз не го вярвах!
Всеки път, когато се молех за помощ, виждах редица от гърбове на „приятели"!
Научих се да не вярвам в надежди! ...

Bonelia

Prose

2008-09-30T07:07:07+03:00 1.3K 7

Дамите в черно... 🇧🇬

Дамите в черно с белите чувства, носят високи обувки, парфюм в чантата и тъжно сърце! Те винаги са устремени, знаят какво искат и как да го постигнат!Дамите в черно с белите чувства, не винаги се смеят, но усмивката им носи искреността на детски смях. Дамите в черно искат отношение, силен характер и ...

Bonelia

Prose » Others

2008-09-28T21:36:04+03:00 1.8K 3

Власт 🇧🇬

Пробивам черупката на слепите си очи,
за да мога да видя как мечтите ми
издъхват с прерязани вени...
Истерията обладава грешното ми сърце
и Дяволът да е на помощ на Бога, ...

Bonelia

Poetry

2008-09-27T15:46:20+03:00 710 2

Ухание на сънища... 🇧🇬

Ухание на сънища
долавя всеки ритъм на сърцето!
Ухание на приказка и нощ, полуизмислена,
му подарява само гъста утринна мъгла.
Ухание пристъпва тихо, ...

Bonelia

Poetry » Landscape

2008-09-26T12:39:10+03:00 957 1

Призрачно... 🇧🇬

Очите ми са пясъчни часовници
с прогнило дъно, тъжни и обременени...
Не им помагат никакви съновници...
Кошмарите поглъщат жадно
в неистово желание за малко време. ...

Bonelia

Poetry » Other

2008-09-25T06:34:04+03:00 863

Поривът е на някоя грешница! 🇧🇬

Поривът е на някоя грешница... Тя обича да се преоблича като просякиня и да обсебва мъжките очи. Изкопчва целувките на минувачите докато не срещне Него! Онзи с отровните устни, привличащи я повече от тези на всеки друг. Обувките й са покрити с прах от грешните улици, а нечестно получени бижута пробл ...

Bonelia

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2008-09-24T00:11:45+03:00 1.2K 1

Угризения 🇧🇬

Навярно изпълнена с угризения,
че бъркам в нещо всеки ден...
Подлагам крак, да спъна времето
не знам защо, и как, а накъде?
По навик ме поглеждаш болно, ...

Bonelia

Poetry » Philosophical

2008-09-24T00:06:53+03:00 911 2