Oct 25, 2013, 8:03 PM

Мой грях

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Мой грях...

омайваща лъжа или

пък истина ясна

ти беше, така и не разбрах,

но пък нека съм грешна!

Нека го има греха, щом

сърцето по детски

тупти ли... тупти, за теб още!

Някой ден ще изкупя свойта вина...

вина, че не спирам да те желая,

а право на това нямам... зная!

С теб искам в Ада да идем,

дано Дявола нас приюти ни!

При него ний да се скрием,

за час, за два... за три,

колкото той позволи.

Вино - горящо да пием...

нека разпали искрата у нас

която гори ли... гори!

Да блести пламъкът от нашите очи!

Телата въглен да станат,

не от огън - а страст!

Да споделим парещия огън,

който се крие дълбоко в душите ни,

а как иска той да гори!

Чувствата да си излеем,

неизказаните думи дори...

после всеки по своя път продължи !

Да бъда за кратко твоя любима,

ти да останеш вечно моят любим! 

Остани за миг да те наричам... мой грях, мое злато,

моя страст... а всъщност мое всичко!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...